ДЕРМАТИТ ОТ ПЕЛЕНИ

Дерматитът от пелени, наричан още „памперс-дерматит” или „подсичане”, е едно твърде често явление, с което се сблъскват болшинството от майките при отглеждане на своите деца. Веднага трябва да се отбележи, че подобни кожни проблеми са възможни и при зрели хора,  които поради болест или възраст са  принудени дълго да ползват памперси. В настоящия материал ще се спра основно на памперс-дерматита при бебета и деца преди 2-годишна възраст, тъй като той е  по-актуален. Среща се по-често, защото в тази възраст кожата е по-нежна, по-ранима  и с по-особена структура от кожата на възрастните, освен това е подложена на всевъзможни дразнения. Дерматитът от пелени представлява патологично състояние на кожата на детето, провокирано от въздействието на физични, химични и микробни фактори при използването на превръзките. Това дразнене на кожата не е израз на небрежните грижи на родителите, а е свързано с детската физиология. Най-честата причина за поява на памперс-дерматита е влагата и променената киселинност на кожата, причинени от дългия контакт с урина и изпражнения в пелената. Урината размеква роговия слой на кожата и увеличава чувствителността му към разраняване. При разлагането и се отделя амоняк – кожен дразнител, образуван от въздействието на чревните бактерии върху урината. Мокрите пелени протриват кожата и я разраняват, а амонякът и другите соли в урината допълнително влошават състоянието. Изпражненията съдържат  дразнещи жлъчни соли и ензими, които увеличават пропускливостта на кожата и увеличават обрива. През топлите сезони дразненето се засилва поради голямото запарване на бебешката кожа от пелените. Така описаният  дерматит не е алергичен. Но има случаи, когато  памперс-дерматитът се явява като алергична реакция към ароматите и другите химични компоненти на пелените и на мокрите кърпички, ползвани за ежедневна хигиена при смяна на памперса. Други причини могат да бъдат лоша хигиена, неподходяща козметика, прегряване, недобре отстранен сапун от дрехите. Рядко подобен обрив е следствие на необичайни инфекции, влошен метаболизъм с продължителни диарии и някои кожни заболявания със сходна локализация (псориазис, себореен дерматит и др.).

Клинично този дерматит се  проявява по кожата на гениталиите, седалището, понякога и към корема и бедрата. Кожата е подута, възпалена, зачервена, има обрив и предизвиква парене, сърбеж, може и болка. Бебето става  неспокойно, проплаква  и спи малко. Трудно му е да седи и лежи, защото всяко движение предизвиква триене на кожата. Дерматитът  протича в болшинството случаи в лека форма. Ако не се лекува, започват усложнения, които се дължат на допълнителна инфекция.

Най-честите усложнения на памперс-дерматита са бактериална или гъбична зараза. Тогава обривът става по-мащабен по площ, секретира, оформят се рани и се засяга общото състояние на детето с висока температура, болка и плач. Лечението на памперс-дерматита е задача на специалист-дерматолог. Той може компетентно да определи вида и причината и да предприеме ефективни мерки. В зависимост от фазата на измененията се лекуват прибавените инфекции, а могат да се приложат и някои от специализираните кремове за лечение, с които е наситена аптечната мрежа. Най-важно е обаче предпазването от това състояние, и ето няколко съвета към майките: Ако е възможно, кърмете бебето по-дълго. Счита се, че кърменето може наполовина да намали риска от появата на неприятния обрив. Това се дължи на факта, че изпражненията на кърмачето на естествено хранене по-малко дразнят кожата. Сменяйте често пелените, особено ако са замърсени. При подмяна кожата трябва да се измие добре с вода и мек сапун и много грижливо да се подсуши, за предпочитане на въздух. Избърсване с кърпички не се препоръчва, тъй като парфюма и алкохола в тях дразнят допълнително. Ползването на талк или пудра се оспорва, поради опасността да се вдишат от бебето. Подходящо е нанасяне на бариерен крем под памперса.  Той  да е на цинкова основа или съдържащ естествени мазнини. Детето да се оставя без пелени за известно време, поне 4-5 часа дневно, за да може кожата му да „диша“, а ако има обрив, той да оздравее.  Освен това, необходимо е „компрометиралата“ се пелена поне временно да се замени: памперса – с марля или обратното. Пелените да се поставят свободно, за да не претриват кожата. Ако е налице обрив, за този период е подходяща употреба на по-големи по размер памперси, които подобряват въздушния поток върху кожата. Ако се ползват памучни пелени за многократна употреба, да се перат с подходящи за деца прахове за пране, да се изплакват обилно и детските дрешки да се гладят. Над тези пелени не поставяйте найлонови гащички. Да не се ползват омекотители поради риск от алергизиране. Ако тези мерки  не водят до успех, потърсете помощ от дерматолог.

Освен дерматит памперсите крият и някои други рискове, малко познати или игнорирани поради удобството от употребата им. В какво се състои опасността от постоянното носене от детето на еднократни пелени? Да започнем с факта, че памперсите добре попиват влагата и поради това в детето не възникват дискомфортни състояния, като в същото време бебето не получава сигнали за физиологичните си нужди. От една страна, това е добре, но, не изпитвайки неприятни усещания, детето не се обучава на самоконтрол върху уринирането. Така може да се стигне дотам, че детето да носи памперси едва ли не до 5-годишна възраст. В този смисъл памперсите могат да забавят  развитието на естествените навици на децата. Ето още една не много известна у нас причина, поради която е крайно нежелателно непрекъснато да се носят памперси: от няколко месечна възраст започва съзряване на половите клетки у момченцата, които се намират в тестисите. Този процес може да бъде възпрепятстван от прегряване на тестисите, ако денонощно се използват памперси. Съвременните пелени съхраняват кожата суха, но, явявайки се по същество топлинен компрес, могат да предизвикат прегряване на тестисите, като последствията идват след години във вид на безплодие. Малкото количество сперматозоиди, тяхната слаба подвижност – всичко това може да бъде следствие от постоянното носене на памперси в детството. Затова е крайно нежелателно денонощно детето да е и памперси – минимум 4-5 часа то трябва да бъде без тях.

Някои психотерапевти посочват, че детето, израснало в памперси, може да не бъде готово да отговаря за своите действия. Човек трябва да разбира, че всяка негова постъпка води след себе си последствия. На подсъзнателно ниво това се залага буквално с пелените.

Постоянното носене на памперси може да доведе до възникване на инфекции на пикочните пътища и освен това пелените пречат на родителите да контролират степента на уриниране.

Естествено, че памперсите не бива да бъдат изхвърлени напълно от употреба. Ако се ползват разумно, не денонощно, а по време на разходка и когато се отива на гости, от тях ще има само полза. Справедливо е да се отбележи, че съществуват и редица негативни митове за памперсите, които не са верни, като напр. това, че носенето им причинява изкривяване на детските  крачета.

Разбира се, памперсите, това изобретение на човечеството, безусловно облекчава живота на родителите. Когато се знае не само тяхната полза, но и вреда, децата ни ще растат здрави и щастливи.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Кабинет: Русе, ул. Мостова №18

Тел. 0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

http://www.facebook.com/prodermabg

Атопичен дерматит – същност и значение

Атопичния дерматит ( съкратено АД) е твърде разпространено заболяване, представляващо хронично възпаление на кожата под формата на екземни промени. В специализираната литература се срещат различни наименования на болестта: Наследствена екзема, Невродермит, Атопична екзема. Всъщност става дума за това, че при боледуващите техният организъм възприема повечето фактори от околната среда или от собствената обмяна на веществата като дразнител, като нещо вредно, без това да е така. Тази особеност на болния организъм е в основата на наименованието ”Атопичен”, т.е. „необичаен”, „нестандартен”, „извън приетото за норма”. Или казано по-просто, ако здравите се обличат с дадени материи или се хранят с дадени храни без проблем, то болните от Атопичен дерматит обикновено реагират с поява на обриви. Защо, коя е причината това да се случва? Е, не всичко е ясно и за науката. Общоприето е, че  при Атопичния дерматит е налице състоянието атопия, което представлява наследствена, генна склонност за свръхреактивност и погрешно разпознаване на минимални дразнители като заплаха. Атопията е в основата на клиничната проява и на други атопични заболявания, като напр. Алергичен риноконюнктивит, Алергична астма, и др. Напоследък тези болести се срещат все по-често, особено в развитите страни. В САЩ разпространението на Атопичен дерматит сред учениците е около 17%, в Европа е близо 15%. Това дава основание да се предполага, че факторите от заобикалящата ни среда биха могли да играят важна роля за отключването и развитието на Атопичен дерматит при лицата, които вече имат предразположението към болестта. Мога да приложа един дълъг списък от отключващи фактори, като  за основни се сочат следните групи дразнители:

1. Замърсители от околната среда: деривати на дизела, строителни материали, бои, лакове, летливи вещества, излъчванията от електрически и микровълнови печки в дома, пестициди, прах и др. Интересно е проучването, в което е доказана ролята на цигарения дим като рисков фактор за Атопичен дерматит, дори и преди раждането, когато бременната майка е пушила.

2. Инфекции: Стафилококови инфекции е доказано че утежняват развит дерматит или провокират появата му. Гъбични инфекции, вирусни ( Херпес), Общи инфекции.

3. Хигиенни средства – те действат, като директно раздразват кожата и предизвикват появата на обрив: Сапуни, дезинфектанти, някои компоненти на козметиката, дрехи от вълна или  груби тъкани, действащи като контактни дразнители.

4. Климат: Промените в климата, слънчевата радиация, неблагоприятната екологична обстановка вътре в помещенията и замърсената околна среда, така наречените фактори на риска (температура на въздуха в помещението по-висока от +23 градуса, влажност на въздуха по-малка от 60%, пушене в стаите) заемат важно място сред провокаторите на атопичен дерматит.

5. Специфични личностни реакции: Напр.съпътстваща алергия към храни, животни, полени, прах, слънчева алергия и др.

6. Емоционални фактори и стрес.

Атопичният  дерматит най-често се проявява в ранна детска възраст ( в 80 – 90% преди петата година на детето), и в 2/3 от случаите отминава до към пубертета. Може да продължи цял живот, а може да се развие и в по-напреднали години. Протичането му е хронично, с периоди на затихване и обостряне, което е  непредсказуемо и не винаги може да бъде определена причината за него.

Клиничните прояви на АД варират в зависимост от моментното състояние на заболяването (обострено или в ремисия, както се нарича спокойната фаза).

В зависимост от възрастта на пациента се разграничават 3 стадия на дерматита.

1/При кърмачетата и малките деца (от 2мес до 2 години) обривите засягат предимно лицето, но могат да се срещнат и по главата, тялото, ръцете и краката.

АД при бебе – лице                АД по лице – устни

Обривите подмокрят и се съпровождат от силен сърбеж. Тази форма на екзема може да изчезне до третата година, но много по-често затихва, за да се   появи

2/В юношеска или подрастваща възраст (4год. -20год) – когато се засягат предимно големите гънки от обширни екземни плаки.

АД по краката                  АД при юноша                   АД в гънки зад колена


3/При възрастни ( над 20 години) – обривите се разполагат по-често по ръцете, около клепачите, гърба, гърдите, половите органи. Кожата е общо суха, инфилтрирана и сърбяща.

АД при възрастни                  АД по китки                     АД по гръб

За всички възрасти характерна особеност на кожата на хора с атопичен дерматит е нейната сухота и невъзможност да съхранява сама своята влага, тургор и еластичност, поради което не е в състояние да изпълнява качествено основната си функция на бариера срещу околната среда. Силният сърбеж и интензивното разчесване могат да доведат до  развитие на инфекции, причинени от стафилококи, стрептококи, образуване на брадавици, херпесна инфекция и други. Често атопичният дерматит се съчетава с други алергични заболявания: алергичен ринит, астма, смущения в гастроинтестиналния тракт и особено важната за заболяването характеропатия.

Вече е общоприето, че терапията на АД е комплексна и не се ограничава само до симптоматично лечение на острите състояния. Пациентите трябва да се инструктират да следват някои основни правила в периодите на ремисия и да избягват посочените по-горе провокиращи фактори.

В зависимост от стадия на болестта лекуващият дерматолог изгражда конкретна програма за поведение. При изявена болест се провежда  противовъзпалителна терапия на засегнатите области с локални и общи средства. В периодите на ремисия се осъществява поддържаща терапия с локални овлажняващи средства  ( наречени емолиенти) за поддържане доброто състояние на кожата.

Най-важното при лечението на АД е правилната терапевтична стратегия, която е задължение на компетентен дерматолог. Атопичния дерматит може и трябва да се контролира най-общо така:1. Избягване на провокиращите фактори; 2.Активни средства в острия стадий с цел стабилизиране на екземата; 3. В ремисиите -   емолиентна терапия  за възстановяване на увредената бариерна функция на кожата. Важно е взаимното доверие между лекар и пациент и обучението на самите болни. Целта е пациентът да контролира заболяването, а не лекарят да контролира пациента.

Много важен въпрос при деца с Атопичен дерматит са имунизациите.

При децата с АД, дори когато са засегнати големи участъци от кожата им, трябва да се провеждат стандартните имунизационни програми. Много рядко след имунизацията може да се появи допълнително зачервяване на кожата, но то лесно се лекува и изчезва. Имунизациите не трябва да се правят в периодите с остри симптоми на възпаление или когато детето е подложено на имуносупресивна терапия (например със системни кортикостероиди). Важно е родителите да осъзнаят, че рискът за детето е по-голям не от провеждането, а от пропускането на  задължителните имунизации ( особено ДТК и полиомиелит).

През последното десетилетие се увеличава честотата и тежестта на протичане на Атопичния дерматит. Болестта дългосрочно  влошава  качеството на живота на пациентите, повечето от които са деца, както и на семействата на заболелите. Това поставя Атопичния дерматит в групата на социално значимите заболявания с голямо здравно, социално  и икономическо значение.

Д-р Диана Дянкова

0888 33 22 93

Хиперхидроза (обилно потене)

Потенето е напълно естествен и необходим за нормалното функциониране на организма процес. Потта охлажда тялото благодарение на процеса на изпаряване на водата, предпазвайки по този начин организма от прегряване. Върху човешкото тяло се намират около 4 милиона потни жлези, наречени екринни (с поява от раждането) и апокринни (развиващи се в пубертета и са хормонално регулирани). Потта се състои  от 99% вода и наличие на  натриев хлорид, урея, лактати и минерални съединения, в частност калий, калций, фосфор, магнезий, цинк, желязо, биогенни амини, ензими  и витамини. Секретът на апокринните потни жлези съдържа и мастни киселини, триглицериди, восъчни естери. В потта се излъчват и някои  лекарства, хормони,  храни.

Хиперхидрозата по същество представлява прекомерно потене. Количеството отделена пот е строго индивидуално за всеки организъм и зависи най-вече от физиологичното му състояние и условията на средата, в която е поставен (температура и влажност). Обикновено се движи в граници от 600 мл до 1 литър за денонощие (при слаба двигателна активност) до 7.5 литра на пробег (при спортни състезания). Нормалното потоотделяне е два вида: Термично – влияе се значително от околната среда и топлоизолационните свойства на дрeхите. Психогенно – причините са емоционално или психическо напрежение (гняв, страх, силно вълнение), като то не е свързано с необходимостта от охлаждане на организма. В медицината са познати два вида хиперхидроза: Първична хиперхидроза-засяга млади хора, има наследственост и е проявена на ограничени участъци – длани, стъпала, подмишници. Често e  съпроводена със силна емоционалност и е  свързана  с функцията  на вегетативната нервна система. Вторична хиперхидроза - не е наследствена. Обикновено е в генерализирана форма и може да бъде:

а/ физиологична: при  аклиматизация в топъл климат, при използването на някои подправки или храни, при физическо натоварване или изразено наднормено тегло;

б/ симптоматична: последствие от съпътстващи болести (болести на щитовидната жлеза или диабет, алкохолно отравяне, болест на Паркинсон, увреждане на гръбначния мозък) и изчезва при лечението на основното заболяване. Може да се яви  при хормонални нарушения – климакс, както и при прием на някои медикаменти и стимулатори. Повишеното потоотделяне създава идеални условия за развитие на усложнения, каквито са неприятната миризма, развитието на  гъбични инфекции, особено в гънките. Вследствие на обилното потене, може да се развие масивен и сърбящ обрив в резултат на запушване на порите на потните жлези. Най-често  в областта на гърба, гърдите и ръцете се появяват малки бистри или по-мътни  мехурчета. Потта може да доведе и до алегрични реакции.

Хиперхидрозата   може да повлияе негативно и върху качеството на живот, като провокира сериозни личностни  проблеми и психологически дискомфорт. Хората се затварят в себе си и избягват социалните си контакти, а това неминуемо оказва влияние и върху начина им на работа. Те водят един непълноценен живот, а постоянният стрес заставя потните жлези да работят още по-енергично. Лечението включва:

1. Изрядна хигиена, диета без пикантни храни, прием на достатъчно течности, епилация на засегнатите области, поддържане на нормално тегло.

2.Редовното използване на локални препарати, които действат  в 2 насоки:

А. Намаляващи отделянето на пот – това са  субстанции  на базата на алуминиев хлорид, които   снижават потоотделянето чрез  блокиране отворите на потните жлези.

Б. Действащи антибактериално – те  нямат пряко влияние върху дейността на потните жлези, но  намаляват бактериалното разлагане на потта и образуването на неприятна миризма. Антиперспирантите не  трябва да съдържат алкохол, който  макар да дезинфекцира,  дразни и изсушава кожата, предизвиквайки зачервяване и  парене. Продават се под форма на аерозоли, кремове, стикове и действието им е краткотрайно.

3. Медикаментозна терапия: Използват се антихолинергици, бета-блокери и някои калциеви антагонисти. Тези препарати потискат стимулирането на потните жлези на различни нива. Ефектът им е дискусионен предвид наличието на странични действия.

4. Йонофореза – Процедура, при която се използва вода като проводник на ток в допустими стойности. Чрез него минерали от водата преминават през кожата и увеличават дебелината на епидермиса, при което се блокира отделянето на пот. Методът е ефективен само при локално приложение, например за стъпалата и дланите.

5. Инжектиране на ботокс – Инжектирането на определени дози ботулинов токсин води до намаляването на обилното потоотделяне, вследствие на блокиране на ацетилхолина, който стимулира потните жлези. Прилага се предимно в областта на подмишничните ямки и действието му продължава от 7 до 12 месеца.

6. Оперативна намеса – симпатектомия или отстраняване на самите жлези.

При хиперхидроза се препоръчва консултация с лекар-дерматолог, който може да прецени състоянието и да назначи адекватно лечение.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, ул. Мостова-18;   0888 33 22 93;

www.proderma-bg.com

Химичен пилинг

Представлява  контролирано въздействие на  кожата с химични агенти, целящо възстановителен ефект и по-добър краен изглед.

Химичен пилинг е показан при слънчеви поражения на кожата ( фотостареене), фини бръчки, някои форми на акне, повърхностни  пигментни изменения, някои преканцерози. Много ефикасен е  при мазна кожа с разширени пори и неравен тен, за хидратация и стимулирано подмладяване на кожата.

В зависимост от  дълбочината на въздействие   пилингът бива  повърхностен, среднодълбок и дълбок, като последният  изисква анестезия, специални грижи и дълъг период на възстановяване.

Повърхностният химичен  пилинг е много елегантна процедура, която не нарушава ежедневието на пациента. При него обикновено се използват органични киселини с натурален произход – плодови. След предварително почистване  на лицето активния разтвор се нанася върху кожата, оставя се да подейства, след което се неутрализира. Накрая се прилага успокояваща маска. По време на манипулацията може да се усеща леко парене, което е дозирано и липсва дискомфорт. Процедурите се провеждат ритмично на цикъл не по-малко от 5 през интервал от две седмици до месец. Времетраенето е от 30 до 45 минути. Най-подходящи сезони за процедурите са есента , зимата и пролетта. Химичният пилинг е една безопасна и ефективна процедура за лечение на някои кожни заболявания и за премахване на кожни несъвършенства, която дава  отличен естетичен резултат с видимо подобряване вида на кожата.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, ул. Мостова – 18

0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

Каква болест е уртикарията

Уртикарията е едно от най-честите кожни заболявания. Счита се, че 7% от населението на Земята поне веднъж в живота си е прекарало такъв обрив, като за България този процент стига до 12%. Засяга еднакво млади и стари, мъже и жени.

При уртикарията обривът, който се развива, се оприличава на „опарено” от коприва и се нарича уртика, от латинското наименование на копривата (Urtica urens).  Представлява зачервено надигнато над нивото на кожата, плътно петно с различна форма и размери, което се явява бързо и също така бързо се скрива или се премества и е силно сърбящо. Обривите обикновено са много на брой и обхващат големи участъци от кожата на цялото тяло и лицето. При по-тежко протичане могат да се появят и мехури върху петната. Когато подобен обрив  се появи по лицето,  клепачите или по лигавицата  на устата, езика, гръкляна, бронхите, отокът от обрива е по-голям и има  опасност от задушаване. Температурата може да бъде повишена, да има и втрисане, поради което народът е нарекъл болестта „Копривна треска”. Понякога уртикарията се съчетава със симптоми от страна на дихателната система (кашляне, задух), сърдечно-съдовата система (понижено кръвно налягане, учестена сърдечна дейност),  храносмилателната система (гадене, повръщане, разтройство, болки в корема) и нервната система, затова днес се говори за уртикариална болест.
Урткарията най-често протича под 2 форми: 1.Остра уртикария – започва бързо, неочаквано, при пълно здраве, придружена от много силен сърбеж и най-често генерализиран обрив и отоци . 2. Хронична уртикария - тя е с продължителност над 2 месеца, а може месеци и дори години. Тук сърбежът е по-слаб, отоци липсват,  а обривите са по-оскъдни, и се появяват периодично.

Важно е да се знае, че не всеки обрив е алергичен. Уртикарията може да се дължи и на други причини, които по-долу ще посоча. Затова се говори за Алергична уртикария и Неалергична уртикария. Естествено тази разлика за болния е без значение, защото за него е важно да се излекува. Но за този, който се е заел с лечението тази разлика е съществено да се определи, защото от нея зависи лечението.

Ето някои от причинителите на уртикария:

I. Алергични фактори:

1.Храни -  мляко и млечни продукти (сирене, кашкавал, извара, кисело мляко), яйца и продукти приготвени с яйца – кремове, майонеза, застройки за супи (белтъкът е много по-алергогенен от жълтъка). Консерванти – вещества, използвани в хранителната индустрия за удължаване  срока на годност и съхранение на храните (бензоати, натриев бисулфид, ацетилсалицилова киселина и др.), оцветители, използвани в храните (тартразин). Риби, миди, стриди и други морски храни. Плодове – цитрусови плодове, ягоди, малини, кайсии, праскови. Ядки – фъстъци, орехи, бадеми, соя. Консервирани меса. Вино. Шоколад. Подправки за храни, гъби. Вещества попаднали в храните-антибиотици, пестициди, хербициди, дори микроби. Храните играят роля основно при острата уртикария.

2. Медикаменти – антибиотици, сулфонамиди (Бисептол), аналгин, индометацин, ибупрофен  и подобни,  упойки, хинин, серуми, ваксини, контрастни средства и др.;

3. Вируси ,бактерии и гъбични инфекции – вирусен хепатит, инфекциозни бактериални огнища (зъбни грануломи, хроничен тонзилит, синуити и др.), паразитози и др.

4. Насекоми – пчели, оси, паяци, мухи, комари, бълхи и др.;

5. Инхалаторни алергени – полени, домашен прах, пух, парфюми и др.

II. Неалергични фактори: Съпътстващи заболявания – болести на стомаха, червата,  чернодробни, панкреатични, бъбречни, ендокринни (хипертиреоидизъм), обменни заболявания (захарен диабет), заболявания на нервната система и др. Вътрешните заболявания създават особен терен, на който изредените по-горе причинители по-лесно предизвикват уртикария.

III. Физични фактори: Уртикарията може да се предизвика от разнообразни физични фактори от околната среда, напр.  механични въздействия (натиск и др.), вибрации, студ (Студова уртикария), топлина, вода, светлина (ултравиолетови облъчвания, слънчеви бани – Слънчева уртикария). Разбира се, появата на уртикария се обуславя, освен от причините, които изброих, още  и от много други причини, както и от общата реактивност на организма, от някои негови генетични и придобити особености.

Обривът при  Уртикария е лесно разпознаваем и  диагнозата е достъпна и за неспециалисти. Лечението  и особено откриването на точната причина изисква много познания и търпение. Съветът ми към боледуващите е да не се уповават на еднократни инжекции и да се надяват обривът сам да изчезне, а да потърсят навреме медицинска помощ, особено ако са налице отоци и общи оплаквания. Да се обърнат към компетентен специалист-дерматолог, който да им помогне дългосрочно да подобрят качеството си на живот.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, ул. Мостова – 18

0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

Съвети за здраве

Всичко тече, всичко се променя, е казал Хераклит. А ние? Как се променяме ние, нашия вид и нашата кожа? Не можем да спрем времето, но как можем сами да  помогнем  на кожата си в борбата с възрастта? Ето някои съвета:

-    Намалете вредното влияние на слънцето. УВ лъчите разрушават еластина в кожата, а без него се оформят бръчки. Затова: спрете слънчевите бани за тен, особено между 10 и 15 часа. Винаги използвайте фотозащитен крем с фактор над 15. Носете предпазващи от слънцето дрехи и шапки.

-    Спрете пушенето – то състарява! Защото свива кръвоносните съдове и намалява храненето на кожата, но и защото оформя трайна мимика с постоянни бръчки, най-вече около устните.

-    Алкохолът е вреден за кожата! Не прекалявайте!

-    Внимавайте с храненето! Нека приетите храни снабдяват кожата с необходимите и вещества и витамини – А, Е, С, биотин. Яжте свежи плодове и зеленчуци, цитруси, моркови, домати.

-    Поддържайте постоянно тегло, близко да нормата за вас. Бързото напълняване и отслабване състарява!

А когато все пак кожата има нужда от корекции, на помощ идват специалистите с всички включени в арсенала на подмладяването техники – козметични манипулации или лекарските процедури: Химичен  пилинг, изглаждане на бръчки с Ботокс и кожни пълнители (филъри), мезотерапия за свежа и тонизирана кожа.

Псориазис

Псориазисът е едно често срещано кожно страдание, за което вероятно всеки е чувал. Ще се опитам накратко да обясня каква болест е това и какво е важно да знаят боледуващите.

От псориазис страдат еднакво и двата пола, среща се и при деца. Напоследък броят на болните расте. Честотата на заболяването е по-висока при бялата раса, особено в северните страни, където достига до 2% от населението. За България се смята, че е засегнато около 0,25% от населението. Интересно е, че ескимоси и  индианци не боледуват. Въпреки многобройните научни изследвания, причината за развитие на псориазис не е изяснена. Съществуват различни теории, от които най-убедителна е генетичната, според която съществува наследствено предразположение за развитие на  Псориазис. Тази теория се подкрепя от установената фамилност на заболяването, както и едновременното боледуване от близнаци. Когато наследствеността е от родители към деца, по-често е по бащина линия. Възможно е предаване и от по-далечни роднини. В тази теория е много важен фактът, че генетично се възприема не болестта, а предразположението към нея. Това практически означава, че един семейно обременен индивид през целия живот може да не се разболее. За конкретна поява на псориазис са необходими т.нар.провокиращи фактори. Те могат да са от външната среда, напр. травми, изгаряния, операции, инфекции, някои медикаменти. Знае се, че тетрациклиновите антибиотици предизвикват псориазис или утежняват вече проявен. Така действат и някои сърдечни лекарства, наречени бета-блокери ( Атенолол, Пропранолол и др.),  съдържащите литиеви соли препарати ( някои  антидепресанти) или други, като напр. АСЕ-инхибитори. Обсъжда се влиянието и на много други лекарства върху заболяването. Затова хора, които страдат от псориазис, следва да се съобразяват с вида на медикаментите, които приемат, и да се консултират с дерматолог.  Много фактори от страна на самия организъм също играят рискова роля, напр. Хормонални въздействия: пубертет, бременност, раждане; Общото състояние на имунната система; Прекомерна употреба на алкохол; Други интоксикации; Стрес – до 30% от заболяванията от псориазис се свързват с психотравми. Понякога самият обрив се отразява на психиката на болните.  Най-общо казано  отключващ фактор за  поява на псориазис може да бъде всичко, което влияе отрицателно на имунитета на човека.

При псориазис се променя физиологията на кожата. Ускорено е производството на кожните клетки, те не достигат своята зрялост и се стига до тяхното свръхнатрупване по повърхността на кожата в характерните   кожни обриви, наречени псориатични плаки. Цветът им е розов при новите обриви и червеносив при старите. Върху тях кожата е груба и уплътнена, а повърхността им е покрита със сухи сребристобели люспи. Формата на плаките е различна-точковидна, кръгла, линеарна, фигурирана, различна е и големината им. Рядко е обхваната цялата кожа. Обривите се разполагат симетрично по тялото, като най-често се засягат лакти, колене, кръст, седалище, окосмената част на главата, ушните миди. По-рядко се засягат длани, стъпала, генитална област. Има  случаи, когато  са обхванати само гънките. В редки случаи обривът се придружава от сърбеж.

При псориазис могат да бъдат засегнати и ноктите. Случва се  да са първият или единствен засегнат орган, както и да се увредят в хода на болестта. При около 30% от болните се развива т.нар. псориатичен артрит, чиито  най- ранни прояви  са ставни болки, подуване на ставите и скованост на движенията най-вече на китки и ходила. Интересна особеност при болестта е готовността на кожата да реагира с поява на псориатични обриви на местата на увреждане от рани, включително оперативни, след изгаряния, от убождане, ухапване от насекоми и др.

Заболяването е хронично и протича с различно дълги периоди на изостряне и на затихване. Много често при хората с псориазис се наблюдава сезонна зависимост на пристъпите, като обостряния  в по-големия процент от болните се наблюдават  през есенните и зимните месеци на годината, а през летните месеци настъпва подобрение или пълно скриване на обрива. Отчитат се и някои възрастови особености в протичането на псориазиса. При деца болестта се разполага повече в косата и лицето и най-често се провокира от инфекции и особено след ангини. В напредналата възраст се засягат предимно големите гънки на тялото и са налице ставни оплаквания.

Както поставянето на диагнозата, така и лечението на псориазиса се  провежда от специалисти дерматолози. Подходът е различен в зависимост от формата, стадия на болестта, възрастта на болния и общото му състояние, както и от ефекта от предходните лечения.  При леките случаи се прилага локално ( нанесено върху кожата) лечение с омекотяващи мази или мехлеми със салицилова киселина, урея  и катрани. Стероидни средства могат по изключение и за кратко време да се ползват за видими места, като ръце или лице, защото техният ефект е краткотраен. Локално с добър ефект може да се използва и vit. D3, вложен в кремове. При по-разпространените и устойчиви на външни средства случаи се прилагат вътрешно лечение. Най-често се ползват витамини ( А, В12), антиоксиданти, Фолиева киселина. Ставните болки се купират с нестероидни противовъзпалителни таблетки – Индометацин, Диклак и подобни. При много тежки форми се прилагат под строг лекарски контрол цитостатици  или ретиноиди. Един от най-разпространените и успешни методи на лечение  е т.нар. фототерапия, при която се използват ултравиолетови лъчи от естествен ( Слънцето) или изкуствен източник. Български патент е морелечението, където се комбинира действието на слънчевите лъчи и излющващото действие на солената морска вода. Някои минерални води – серни, сероводородни ( Кюстендил, Сапарева баня) също дават известни резултати. Често описаните методи се комбинират помежду си с цел постигане на оптимален ефект. Колкото до диетата, то основно се следи да е с по-ниска енергийност, с ограничаване на животинските мазнини ( тлъсти меса), по- малко въглехидрати и повече млечни продукти, плодове и зеленчуци.

През пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни псо­ри­а­зи­сът ся­каш ево­лю­и­ра, като трудно се под­да­ва на ле­че­ние, затова уче­ни­те  не прес­та­ват да тър­сят но­ви ле­кар­с­т­ве­ни ме­то­ди и сред­с­т­ва, включително антибиотици и биологични средства.

И ле­ка­ри­те, и пациентите зна­ят, че   псориазисът е хронично повтарящо заболяване с непредсказуемо протичане   и   в мно­го слу­чаи  об­ри­вите из­чез­ват, и то за дълго. При голяма част бол­ни по­ло­жи­тел­ни­ят ре­зул­тат се за­паз­ва. При дру­ги оба­че бо­лест­та се връ­ща и това чес­то е  поради неп­ра­вил­но ле­че­ние или самолечение.

Какви са съветите за профилактика на псориазис? Най-напред старателно и комплексно лечение, съобразено с об­що­то със­то­я­ние на от­дел­ния бо­лен и със съ­път­с­т­ва­щи­те го  за­бо­ля­ва­ния. Болните да избягват травми от всякакъв вид заради готовността на кожата да реагира патологично. Внимателно да се приемат медикаменти по какъвто и да е повод. Добре е болните да се консултират за тях с дерматолог, който най-добре знае кои лекарства могат да са рискови за псориазис. Да не се допуска негативните стресови моменти от  живота  да водят до депресия. Да се поддържа оптимално телесно тегло, да се избягват интоксикации с алкохол или други токсини. Отчитайки риска от наследственост, не се препоръчват бракове между псориатици. Максимално да се ползва благотворното влияние на слънчевите лъчи, кожата да се поддържа редовно хидратирана. Не е нужно болните да се примиряват с болестта, а да поддържат кожата си в оптимален вид чрез програма  на лечение  под насоките и наблюдението на дерматолог.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, Мостова 18; 0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

Противните гъбички

Гъбичните кожни заболявания са едни от най-често срещаните. Могат да се прихванат отвсякъде.Най-добре се  развиват във  влажна и топла среда. Гъбичките могат да засегнат всяка част от тялото-крака, гънки, гладка кожа, косми и нокти.По  тялото се развиват малки цветни петна, които в началото остават неразпознати.Човек  ги забелязва, когато силно се разпространят, но не винаги  търси помощ за лечение.В гънките гъбичните болести предизвикват зачервявания, разраняване и овлажняване на кожата, сърбежи. Ако има гъбична болест на космите, те обикновено се пречупват и опадват. Когато се заразят  лигавиците ( уста и полови органи), те стават сухи, червени и болезнени. Най-честа е появата на гъбична инфекция на ноктите и по краката – смята се, че страдат над 20% от българите.
В началото ноктите остават без блясък, после се появяват бели, жълти или кафяви петна, нокътят се втвърдява, повдига се в краищата, става чуплив.
Гъбичните колонии по ноктите се развиват бавно, но унищожението им е още по-бавен процес – месеци до година. Лечението само с външни средства не е успешно.
По краката гъбичките атакуват стъпалото и кожата между пръстите. Засегнатото място се зачервява, сърби силно, бели се, лющи се, подмокря. Появява се упорита и неприятна миризма.
Често допускана грешка от пациентите са опитите за самолечение, като сами  купуват от аптеката противогъбично средство без да се консултират със специалист. Противогъбичните препарати са  ефективни само ако диагнозата е вярно поставена, а резултатите се проявяват след доста дълъг период на лечение.  Ако терапията се прекъсне твърде рано, при първи признаци на подобрение, то  след кратко време гъбичната инфекция се разпространява отново. Добре е още в началото да се потърси консултация с лекар за установяване на точния причинител и назначаване на адекватно поведение.
Най-честата последица от неправилното лечение на гъбички е разпространението им по големи площи от кожата и възникването на усложнения и инфекции.
Предпазването от гъбички включва прости правила: Носете проветриви, но не тесни обувки и чорапи от естествени материали – краката трябва да дишат. Поддържайте краката си винаги сухи, бършете ги след миене. Не ползвайте чужди джапанки и обувки. Не ходете боси в хотели, басейни, фитнес зали. Не предприемайте самолечение.

Между пръсти                            Пръсти                                   Нокти

Бедро                                      Чело

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, Мостова 18; 0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

ПРОБЛЕМЪТ СТРИИ

Едва ли има някой, който да не знае за тях. Всъщност стриите не са заболяване, което уврежда общото здраве. Те са по-скоро козметичен проблем, който създава естетическо неудобство и  може да повлияе на самочувствието. Застраховани хора срещу стрии  няма. Макар и да не се проявяват винаги, тези кожни дефекти съпътстват мъже и жени, пълни и слаби, млади и възрастни. Колкото до справянето с тях – то е истинско предизвикателство. Прочетете повече, за да узнаете какво са стриите и  могат ли  да бъдат заличени.

По своята същност стриите представляват накъсване  главно на еластичните влакна на кожата и в по-малка степен на колагенните влакна. Това прекъсване на влакната се последва от кожна атрофия на засегнатите места и се вижда като симетрични ивици. В началото цветът им е розов или виолетов, а после избледняват със сребрист оттенък. Причините за развитието на стрии не са докрай изяснени.  Най-често те се  появяват след силно механично разтягане на кожата, когато тя не е подготвена за това. Например при бременност, особено след 6-я месец. Отдава се значение и на метаболитни (в обмяната на веществата) и ендокринни фактори.

В подкрепа на тези твърдения е  фактът, че стрии се появяват често през пубертета, когато организмът усилено се развива и тялото израства на обем и ръст. Развиват се и при   рязко напълняване, или при рязко отслабване, а също така  при някои ендокринни заболявания (диабет, болест на Къшинг), при дълготрайно лечение (външно и вътрешно) с кортикостероидни медикаменти. Често стрии се оформят след дълга принудителна поза на работа по местата на опъване. Те съпътстват спортистите, когато се трупа мускулна маса при упорити тренировки. Могат да се появят при гладуване и непълноценно хранене. Определено съществува индивидуално предразположение, както и наследствена обусловеност за образуването им. Също така много важна е еластичността на кожата. Обикновено стриите се появяват по корема, седалището, гърдите и бедрата, както и по рамената, мишниците, кръста, гърба. Виждат се като тесни ивици, успоредни една на друга, разделени от здрава кожа. Първоначално те са богато кръвоснабдени и са червено-виолетови, после цветът им изсветлява. Разбира се, най-добре е да предотвратим появата на тези белези, нарушаващи самочувствието ни, отколкото да се налага да ги лекуваме. Дори това да не е възможно напълно, ни дава шанс. Какво можем сами да направим?

На първо място да избягваме внезапните промени в теглото си. Да се поддържаме в добро физично  и психично здраве. Да се храним балансирано, да приемаме достатъчно течности, да поддържаме тонуса на мускулатурата си с физическа активност. Не винаги обаче можем да контролираме въздействието на собственото ни тяло върху кожата, каквито случаи са тези при бременност и растежът в юношеската възраст. При тях, а и въобще, можем да си помогнем, подобрявайки еластичността на кожата. Трябва да отбележим, че тук генетиката играе важна роля и поради това много хора са по-предразположени към стриите по рождение. Така или иначе, подхранването на кожата с подходящи кремове има решителна роля за профилактика на стриите. Козметичната и фармацевтичната индустрия предлагат множество продукти срещу стрии, които макар да нямат 100% ефективност, винаги помагат. Подходящи са кремове, съдържащи масло от шея, пшеничен зародиш, силикон, витамини.

В някои случаи каквито и грижи да се полагат, стрии все пак се развиват. При появили се стрии е необходимо те да бъдат лекувани веднага, защото тогава лечението е по-успешно. Колкото по-пресни са самите стрии, толкова ефектът е по-добър и по-дълготраен. Медикаментозното лечение на стриите  включва специализирани лечебни кремове, съдържащи витамин С, А или третиноин. Чрез тях се цели да се подпомогне кожата в производството на колаген. Добър ефект имат и някои процедури. Например микродермабразио или химичен пилинг, особено с гликолова киселина, стимулират възпроизводството на кожата и особено развитие на собствен колаген. Напоследък мезотерапията с коктейли от хиалуронова киселина, витамини, антиоксиданти и ревитализиращи компоненти показва мощни подмладяващи свойства както върху кожата на лицето, така и при пресни стрии. С мезотерапията се стимулира хидратацията, кръвоснабдяването, изграждането на колаген и еластин, подобрява се тургора на кожата и структурата на подкожната тъкан. Витамините С и А, както и хиалуронова киселина, може да се приемат и вътрешно като таблетки. Лазерната терапия също намира  приложение в третирането на стрии. Оперативното лечение идва в съображение при много широки и обширни нацепвания на кожата, най-често в областта на корема.

Стриите не могат да бъдат изцяло и завинаги премахнати , но могат да станат по-малко видими. Старите стрии (на повече от една година) имат малък шанс за повлияване. За определяне на терапевтичния подход е необходима консултация със специалист дерматолог.

Стрии корем                               Стрии бедра

Д-р Диана Дянкова,  дерматолог

Русе, ул. Мостова – 18; 0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

НОКТИТЕ – ЗДРАВИ И КРАСИВИ

Красивите и здрави нокти са мечта за всеки, привличат погледите, носят самочувствие и  винаги са на мода.

Здравият  нокът е гладка рогова плочка със светлорозов цвят, с ненарушена цялост, която има защитна функция по отношение върха на пръстите и подпомага извършването на фини движения. Състоянието на ноктите зависи от  възрастта, пола, наличието на някои заболявания и наследствени особености.

Ноктите  са  повече от украса на нашето тяло.  Техният вид може да ни подскаже много за състоянието на нашия организъм. Промените по ноктите  най-общо  се разделят на вродени и придобити в живота, като последните могат да са промени в структурата на ноктите, в цвета им, или дължащи се на кожни или общи заболявания.

Болестите по ноктите се наричат онихопатии.

Придобитите онихопатии, могат да бъдат в резултат на различни фактори: 1/локални въздействия от външната среда; физични фактори (студ, изгаряния, травми и др.); химични фактори (силни киселини и основи, разредители, агресивни миещи препарати);

2/биологични фактори – гъбични заболявания, инфекции;

3/ като  резултат на някои общи заболявания: анемии, сърдечни страдания; чернодробни заболявания, ендокринни заболявания, най-вече на щитовидната жлеза, неврологични заболявания, интоксикации и др.; 4/ноктите могат да се увредят от някои заболявания на кожата: псориазис, лихен планус, дерматит,   екзема и др.; 5/промени в резултат на някои тумори – доброкачествени (кисти, брадавици, бенки) и злокачествени;

6/при употреба на някои медикаменти: тетрациклин, арсен,

цитостатици и др.

Вродените аномалии са редки. Това са липса на един или няколко нокътя, или  много малки или плоски, къси и широки нокти.

Промени в цвета на ноктите:

1.Бели нокти ( левконихия): Може да е вродена, а може да се дължи на малки травми, анемии, отравяния с метали, болести на черния дроб или бъбреците

.2. Жълто-кафяви оцветявания: Често при гъбична инфекция;  работа с бои и химикали(сребърни съединения, живачни соли, хербициди; лекарствени средства (Калиев перманганат, катрани, дълготраен прием на Тетрациклин); Козметика (Лак за нокти, бои за коса); инфекции на ноктите. Симптомът на „жълтите нокти” придружава болестите на лимфните съдове с траен лимфедем.

3. Синьо-черно оцветяване: При кръвоизливи под ноктите, при бенки или злокачествени процеси под тях, при болести на сърцето, както и след приемане на медикаменти като антималарици и цитостатици. Сивкава или зеленикава  оцветка се наблюдава спонтанно и в напреднала възраст.

Промени в структурата на ноктите. Те са твърде разнообразни и често зависят от действията ни в ежедневието. Ето някои от тези промени: 1. Малки, къси нокти – микронихия - освен генетичен дефект се наблюдава при активно гризане на ноктите и  при системни заболявания, като прогресивна склеродермия.

2.Чупливи нокти – онихорексис. Надлъжно нацепване, често след травми, химични въздействия, дефицит на вит.А и Б. Разцепването може да е и хоризонтално на слоеве от свободния ръб и най-често се среща при жените.

3. Онихолиза – отделяне на нокътя от ложето му. Може да е следствие от поддържане на дълъг маникюр, често мокрене или при заболявания-сърдечни, на храносмилателната система или при смутено периферно кръвообращение.

4. Други нокътни промени(ониходистрофии). Например деформация на ноктите под формата на лъжица, или много удебелен нокът на палците на краката („Нокти на граблива птица”).  Нокти като часовниково стъкло (изпъкнали нагоре

нокти), които се съчетават с пръсти като барабанни палки и се наблюдават при хронични белодробни и сърдечни заболявания. Чести са точковидните хлътвания по повърхността на ноктите, както и надлъжни или напречни набраздявания ( При травми, химични въздействия, смутено кръвообращение и др.). При гъбичните инфекции освен всичко друго ноктите стават груби с наслоявания на рогова материя под тях.

Най-честите причини за промени по ноктите в ежедневието са травмите. Удари, убождания, прекалено мокрене, продължително покритие с лак за нокти. Носенето на  неудобни обувки може да изкриви ноктите, да предизвика инфекция, както и да доведе до т.нар.”враснал нокът”-едно трудно за лечение състояние. Голям проблем е и гризането на ноктите ( онихофагия), което е сигнал за емоционалност и напрежение.

Ноктите на ръцете и краката страдат еднакво.За ръцете на преден план са външните въздействия, за краката – заболяванията, навиците и хигиената. Това определя и предпазването, като: избягване контакт със силни химични дразнители, особено киселини и основи, предпазване от травми, включително при извършване на маникюр (личен инструментариум ), носене на удобни обувки, предпазни ръкавици и др.

Лечението на нокътните промени е дълъг процес, воден от специалист-дерматолог. Необходимо е да се съобразят всички фактори, довели до увредата. Да се установи дали страданието на ноктите е самостоятелно или се дължи на общо или кожно заболяване, на травма, на инфекция, на недоимък на витамини или друга причина. С търпение  и постоянство повечето проблеми могат да се решат. Защото видът на ноктите е отражение на нашата грижа за тях и огледало на целия организъм.

След травма                                   Дистрофия                              Инфекция

обувки

Оцветяване с къна

Д-р Диана Дянкова, специалист – дерматолог

Русе, ул. Мостова – 18; 0888 33 22 93

www.proderma-bg.com

Търсене
Снимки
dsc05455 dsc05456