Записи с меткой «Медикаментозна терапия»
Хиперхидроза (обилно потене)
Потенето е напълно естествен и необходим за нормалното функциониране на организма процес. Потта охлажда тялото благодарение на процеса на изпаряване на водата, предпазвайки по този начин организма от прегряване. Върху човешкото тяло се намират около 4 милиона потни жлези, наречени екринни (с поява от раждането) и апокринни (развиващи се в пубертета и са хормонално регулирани). Потта се състои от 99% вода и наличие на натриев хлорид, урея, лактати и минерални съединения, в частност калий, калций, фосфор, магнезий, цинк, желязо, биогенни амини, ензими и витамини. Секретът на апокринните потни жлези съдържа и мастни киселини, триглицериди, восъчни естери. В потта се излъчват и някои лекарства, хормони, храни.
Хиперхидрозата по същество представлява прекомерно потене. Количеството отделена пот е строго индивидуално за всеки организъм и зависи най-вече от физиологичното му състояние и условията на средата, в която е поставен (температура и влажност). Обикновено се движи в граници от 600 мл до 1 литър за денонощие (при слаба двигателна активност) до 7.5 литра на пробег (при спортни състезания). Нормалното потоотделяне е два вида: Термично – влияе се значително от околната среда и топлоизолационните свойства на дрeхите. Психогенно – причините са емоционално или психическо напрежение (гняв, страх, силно вълнение), като то не е свързано с необходимостта от охлаждане на организма. В медицината са познати два вида хиперхидроза: Първична хиперхидроза-засяга млади хора, има наследственост и е проявена на ограничени участъци – длани, стъпала, подмишници. Често e съпроводена със силна емоционалност и е свързана с функцията на вегетативната нервна система. Вторична хиперхидроза – не е наследствена. Обикновено е в генерализирана форма и може да бъде:
а/ физиологична: при аклиматизация в топъл климат, при използването на някои подправки или храни, при физическо натоварване или изразено наднормено тегло;
б/ симптоматична: последствие от съпътстващи болести (болести на щитовидната жлеза или диабет, алкохолно отравяне, болест на Паркинсон, увреждане на гръбначния мозък) и изчезва при лечението на основното заболяване. Може да се яви при хормонални нарушения – климакс, както и при прием на някои медикаменти и стимулатори. Повишеното потоотделяне създава идеални условия за развитие на усложнения, каквито са неприятната миризма, развитието на гъбични инфекции, особено в гънките. Вследствие на обилното потене, може да се развие масивен и сърбящ обрив в резултат на запушване на порите на потните жлези. Най-често в областта на гърба, гърдите и ръцете се появяват малки бистри или по-мътни мехурчета. Потта може да доведе и до алегрични реакции.
Хиперхидрозата може да повлияе негативно и върху качеството на живот, като провокира сериозни личностни проблеми и психологически дискомфорт. Хората се затварят в себе си и избягват социалните си контакти, а това неминуемо оказва влияние и върху начина им на работа. Те водят един непълноценен живот, а постоянният стрес заставя потните жлези да работят още по-енергично. Лечението включва:
1. Изрядна хигиена, диета без пикантни храни, прием на достатъчно течности, епилация на засегнатите области, поддържане на нормално тегло.
2.Редовното използване на локални препарати, които действат в 2 насоки:
А. Намаляващи отделянето на пот – това са субстанции на базата на алуминиев хлорид, които снижават потоотделянето чрез блокиране отворите на потните жлези.
Б. Действащи антибактериално – те нямат пряко влияние върху дейността на потните жлези, но намаляват бактериалното разлагане на потта и образуването на неприятна миризма. Антиперспирантите не трябва да съдържат алкохол, който макар да дезинфекцира, дразни и изсушава кожата, предизвиквайки зачервяване и парене. Продават се под форма на аерозоли, кремове, стикове и действието им е краткотрайно.
3. Медикаментозна терапия: Използват се антихолинергици, бета-блокери и някои калциеви антагонисти. Тези препарати потискат стимулирането на потните жлези на различни нива. Ефектът им е дискусионен предвид наличието на странични действия.
4. Йонофореза – Процедура, при която се използва вода като проводник на ток в допустими стойности. Чрез него минерали от водата преминават през кожата и увеличават дебелината на епидермиса, при което се блокира отделянето на пот. Методът е ефективен само при локално приложение, например за стъпалата и дланите.
5. Инжектиране на ботокс – Инжектирането на определени дози ботулинов токсин води до намаляването на обилното потоотделяне, вследствие на блокиране на ацетилхолина, който стимулира потните жлези. Прилага се предимно в областта на подмишничните ямки и действието му продължава от 7 до 12 месеца.
6. Оперативна намеса – симпатектомия или отстраняване на самите жлези.
При хиперхидроза се препоръчва консултация с лекар-дерматолог, който може да прецени състоянието и да назначи адекватно лечение.
Д-р Диана Дянкова, дерматолог
Русе, ул. Мостова-18; 0888 33 22 93;
