Записи с меткой «Трихомоназа»

Настоящият обзор върху венерическите заболявания  има за цел да заостри вниманието на хората в активна полова възраст върху възможните зарази. Да даде обща представа за най-често срещаните инфекции и да покаже, че  опасността от тях не бива да се подценява. Каквато и да е инфекцията, ако се  лекува навреме и достатъчно ефективно, тя се преодолява без сериозни усложнения. Специалистите отчитат, че именно половите инфекции са най-честата причина за безплодие. Тези зарази са много коварни, защото не винаги симптомите са достатъчно изразени и много от техните жертви не подозират, че имат проблем. Затова при необичайно течение от половите органи, болки, сърбежи или ранички, образувания или просто за съвет, незабавно се обърнете към специалист. Болестите предавани по полов път са раздел от дерматологията и най-добрият Ви съветник е специалистът-дерматолог. Някои от болестите могат да се лекуват и при гинеколог.
Венерически болести се наричат тези заразни заболявания, чийто най-чест начин на разпространение е половият път. Наименованието им идва от латинското име на богинята на любовта Венера (лат. Venus). Класическите венерични болести са Сифилис, Гонококция, Мек шанкър, някои Негонококови уретрити. Днес е възприет един по-широк термин „Болести предавани по полов път”, който обобщава всички други нови сексуално предавани болести, и включва широк кръг от възпалителни състояния на половите органи: Хламидии, Трихомоназа, СПИН, Хепатит Б, Генитален херпес, Генитални брадавици, Кандидоза, Уретрити при мъжете, Вагинити при жените, Бактериална вагиноза и др.
Източник на тези инфекции е болният човек, а основният механизъм на предаване е директният контакт при полов акт. При част от полово предаваните болести заразяването може да стане и по кръвен път, т.е. при нарушаване на кожната повърхност – кръвопреливане, операция, инжектиране, татуировки, бръснене, маникюр. В такива случаи инфекцията навлиза в организма през наранената кожа. По данни на Световната здравна организация всяка година се откриват около 250 милиона нови случаи на болести, предавани по полов път. Тенденцията е за увеличаване на  новите сексуално предавани болести – хламидийните и вирусни инфекции.

Болестите, предавани по полов път имат голямо социално значение. Първо, защото са силно разпространени, и второ, защото засягат човека   в неговия най-активен житейски период, като се отразяват на работоспособността на хората. При недостатъчна активност в диагностиката и лечението им тези болести крият риск от поражения на целия организъм на човека и до усложнения, достатъчно тежки и за отделния болен, и за семейството му, а дори и за цялото общество.

Сифилис

Сифилисът е може би най-древната венерическа болест. В Европа се появява за пръв път в края на XV век под формата на внезапна  епидемия. Непозната тогава за лекарите, болестта отнема живота на много хора и е наречена „новата чума”. Всъщност това е едно хронично протичащо инфекциозно заболяване,  причинено  от бактерия, наречена Бледа спирохета. Заразяването в 90% става  при полов контакт със заразено лице, с възможности за предаване извънполово: от болната майка на плода, с целувка, със заразени предмети в бита или професионално( катетри, сонди, угарки от цигари, четки  и клечки за зъби и много други). Тук е задължително да се посочи, че Бледата спирохета е един много нетраен организъм и под влияние на дезинфекционни средства умира бързо. Обикновеното измиване с вода и сапун е достатъчно за нейното унищожаване, което означава, че добрата лична хигиена е практически най-важната предпазна мярка срещу болестта. При Сифилиса периодът от заразяването до проявата на болестта, наречен  инкубационен период, е сравнително дълъг – от 14 дни до 3 месеца. След развитието на болестта протичането на Сифилиса се дели на 3 периода. Първите симптоми и при мъжете, и при жените се появяват не по-рано  от 2 до 3 седмици след рисковия полов акт ( може и по-късно).  На мястото, където спирохетата е навлязла през кожата, се появява неболезнена червено-кафява язва, която оздравява за няколко  седмици, като съседните лимфни възли се уголемяват.  Вторият стадий на сифилиса  започва от 6 до 8 седмици след появата на язвата и се характеризира с  обрив по цялото тялото със или без общи оплаквания. Ако не се лекува, след поредица от пристъпи, след края на 3-та година от заразяването болестта влиза в дългогодишен скрит период, с развитие накрая на Третичен период на сифилиса. Той обхваща различни органи и системи с развитие на язви, разпад на тъкани, слепота, сърдечни поражения, костни деформации,  невросифилис с цялостна промяна на личностните качества до лудост и смърт.  При вродения сифилис майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Затова тестът Васерман е задължителен за бременните жени в България.

Сифилисът е заболяване, изучено добре и са налице всички сигурни методи за диагноза и лечение, което е толкова по-успешно, колкото по-навреме започне. Винаги в съображение трябва да се мисли за болестта, тъй като тя може да имитира протичането на много други болести.

Гонококция (Гонорея ,Трипер)

Разпространява се основно чрез полов контакт. Извънполовото заразяване става обикновено чрез заразени предмети-бельо, общи кърпи, тоалетни седалки и гърнета, замърсени пръсти. По време на родилния акт новороденото може да се зарази от нелекуваната си болна майка, като в този случай се инфектират най-често очите на бебето. В България се провежда задължителна профилактика срещу гонорея на децата при раждането им. Инкубационният период е от 2 до 7 дни,  може и до 3 седмици и много рядко повече. Протича остро със или без усложнения, или хронично, когато инфекцията надхвърли 2-месечна продължителност. Острата  гонорея при жените често остава неразпозната и се прибавя към вече съществуващ възпалителен процес  и „бяло течение”. Появява се  парене и болка при уриниране, чести позиви за уриниране.  Повечето пациентки се консултират по повод оплакванията на техния партньор, или ако са настъпили вече усложнения – цистит, ендометрит, възпаление на яйчника или тръбите. Резултатът от тези възпалителни промени много често е стерилитет.  При мъжете гонореята се проявява с гъсто жълто или белезникаво спонтанно течение от канала на пениса, парене и болка при уриниране. Ако се проведе адекватно лечение, то е успешно в над 95%.  В противен случай инфекцията хронифицира, с поява на болки и често уриниране, болезнена еякулация,  капки кръв в урината,  общи симптоми ( температура, ставни болки) и накрая  усложнения – възпаление на периуретралните жлези, простатит, епидидимит с възможен стерилитет. Диагнозата при гонореята не е трудна за специалиста, лечението включва антибиотици и други средства и е успешно, особено в острите форми преди настъпването на усложнения. Винаги се лекуват  едновременно и  двамата партньори.

СПИН

Това е Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност. Новата „чума „ на човечеството, от която е по-лесно да се предпазим, отколкото да се лекуваме. Болестта представлява инфекциозен процес, предизвикан от вирус, наречен HIV-вирус. HIV може да се намери при болните в техните телесни течности: кръв, кръвни продукти, семенна течност, сълзи, слюнка, кърма,  пот и др. Важно е да се знае, че вирусът е чувствителен на дезинфектанти и добрата хигиена е предпоставка за избягване на зараза. Предаването на HIV-инфекцията става по три начина: 1. При сексуален контакт ( хетеро-или хомосексуален); 2. При преливане на кръв и кръвни продукти ( включително венозни наркомани с ползване на замърсени спринцовки); 3. Трансплацентарно – от болната майка на плода по време на раждането или с кърмата.
Инкубационният период от заразяването до изявата на заболяването  може да бъде много дълъг, започва от 3-6 седмици, понякога 10 години, като в този период инфектираният е заразен и много често не знае, че носи вируса и го предава на своите сексуални партньори. Основното за HIV вируса е, че  разрушава имунната система. Проявите на СПИН са най-различни и са резултат от намаления имунитет. Вирусът е много агресивен и уврежда органите: бели дробове с тежки пневмонии, черен дроб с хепатитни промени, увреждане на  нервната  система с невропатии, ранни деменции, тежки общи и кожни инфекции, неоплазми и смърт. Засега не е открито ефективно лечение за това заболяване. Няма и ваксина за него. Най-ефикасният начин за предпазване от СПИН е ползването на презервативи. Бременните жени у нас подлежат на тест за СПИН.

Хепатит В

Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В и се предава по кръвен път и чрез полов контакт. Заразяването с хепатит В може да доведе до носителство (без да има заболяване), до остър хепатит или до хроничен хепатит. Последният представлява сериозен медицински проблем и може да доведе след време до чернодробна цироза или рак на черния дроб. След откриването и въвеждането на ваксина срещу хепатит В честотата на хепатит В намаля. В България след 1991 г. всички новородени подлежат на ваксина срещу хепатит В. Носителите на вируса се проследяват от специалисти, както и тези, които имат хроничен хепатит.

Хламидии

Хламидиалната полово предавана инфекция ( ХППИ) е една от най-разпространените полово предавани болести. Хламидиите са често срещано заболяване при хора в полово активна възраст. Рискова група са лица с множество различни сексуални партньори. Често  хламидийната инфекция   протича без драматични симптоми, а инкубационният период нормално е дълъг ( средно 1 до 3 седмици). При жените обикновено се наблюдава изолирано течение от влагалището или увеличаване на вече налично „бяло течение”. Обикновено не му се обръща внимание и се стига до усложнения: Хронично и безсимптомно развитие на инфекции в горните отдели на гениталния тракт (яйчници, тръби) и стерилитет. При мъжете се появява оскъдна, по-често сутрешна капка от канала с парене и  болка при уриниране. Неразпознаване на болестта води до усложнения със засягане на очите, ставите и  възможен постхламидиален стерилитет. Има достатъчно сигурни начини за поставяне на точна диагноза. Лечението се провежда с антибиотици.

Трихомоназа
Трихомоназата е най-разпространеното заболяване, предавано по полов път. Годишно в света се регистрират до 180 милиона случая, като най-засегнатата възраст е между 16 и 30 години. Предава се основно по полов път. Макар и малка, съществува възможност за извънполово предаване (комунално: кърпи, ползване на общи вани, басейни с лоша дезинфекция, тоалетни седалки). Може по време на раждане болната майка да предаде инфекцията на новородени момиченца. При жените острата инфекция предизвиква силно течение, което е с неприятна миризма и е болезнено. Често инфекцията е с малко и нетипични симптоми. При мъжете трихомоназата по правило протича безсимптомно и се открива при проследяване на партньорката. Това е от съществено значение за разпространението на болестта и най-вече за бързото настъпване на усложнения.
Лекарят поставя диагноза с помощта на вагинална намазка и провежда лечение с антитрихомонни средства. Двамата партньори задължително се лекуват едновременно.

Кандидоза (млечница)

Кандидозата представлява инфекция  на лигавиците, причинена от гъбички от рода Candida. Тези гъбички нормално се намират по кожата и лигавиците, дори в обкръжаващата ни среда. Кандидоза се развива у предразположени лица поради свръхразмножаване на тяхната собствена флора., предизвикано от разнообразни причини. Кандидозата може да се предава и по полов път, но това не е задължително. Днес честотата на тази инфекция е увеличена значително. При мъжа се засяга лигавицата на главата на половия член със зачервяване и налеп. При жените това е най-честото заболяване на гениталиите. Водещите симптоми са сърбеж и течение. Някои мъже са носители на гъбичния организъм, причиняващ болестта, а не се лекуват. Тогава те могат многократно да предават инфекцията на партньорката си. Затова основното правило е  двамата  да се подложат на лечение едновременно.

Гениталните брадавици

Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус. Появява се предимно в зряла възраст и често се предава по полов път. Инкубационният период е от 3 до 6 месеца. Заболяването се проявява като малки твърди белезникави или зачервени възелчета в гениталната област при мъжа и при жената, които нарастват по брой и големина и повърхността им може да подмокря.  Инфекцията с папилома вирус носи повишен риск от карцином на шийката на матката – най-често срещания генитален карцином при младите жени. Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, чрез лазер или чрез електрокоагулация. Понякога рецидивират.

Генитален херпес

Причинява се от 2-ри тип на вируса на обикновения херпес. Първичният генитален херпес е по-чест в зряла възраст и се предава  чрез полов контакт със заразен партньор, чрез орален секс и дори при целувка. При някои хора инфекцията може никога да не се прояви, но те са носители на вируса. Симптомите на херпеса са еднакви при мъжете и жените. Оплакванията са  сърбеж и парене, последвано от  появата на обрив от мехурчета.  В зависимост от състоянието на имунната система херпесът може да се проявява с различна честота – от веднъж на година до ежемесечно, като проявата му се провокира от менструация, вирусна инфекция и стрес и други причини.  Херпесите отшумяват за около 10 дни, но заразеният остава носител на вируса. Ефективно лечение на херпеса все още не е намерено. Болестта обаче може да се контролира чрез сексуално въздържание при появата и наличието на херпеси. Провежда се симптоматично лечение с антивирусни препарати . Активният гениталният херпес е свързан с риск за плода по време на раждането, затова жените с проявена инфекция обикновено раждат чрез цезарово сечение.
Предпазване

Най-сигурният начин за предпазване от полово предавана болест е избягването на безразборните сексуални връзки и да поддържането на сексуален контакт само с един партньор, който заслужава доверие. В рискови ситуации най-доброто предпазно средство остава презервативът. Кондомите осигуряват двойна защита – от забременяване, но също и от някои инфекции, предавани по полов път (вкл. СПИН). Ако мъжът не желае да използва презерватив, тогава жената е тази, която трябва да го убеди, че си струва да се внимава. Макар  че  кондомът пази само от инфекции, локализирани в областта на половите органи и освен това може да се скъса, той си остава добро предпазно средство. Оралният секс например също е опасен и носи риск от заразяване със сифилис, гонорея, хламидии, херпес, дори със СПИН, ако имате раничка в устата. Презервативът не предпазва и от срамни въшки и краста. От тях предпазва добрата хигиена и задължителната сексуална култура.
Профилактичните гинекологични прегледи (поне веднъж годишно) също са важни. Най-гибелното поведение на сексуално активните хора е чувството на срам при появата на някои симптоми – срам от сексуалния партньор и от лекарите. При съмнение за инфекция трябва да говорите с партньора си и да се лекувате заедно.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, ул. Мостова – 18

0888 33 22 93