Псориазисът е едно често срещано кожно страдание, за което вероятно всеки е чувал. Ще се опитам накратко да обясня каква болест е това и какво е важно да знаят боледуващите.

От псориазис страдат еднакво и двата пола, среща се и при деца. Напоследък броят на болните расте. Честотата на заболяването е по-висока при бялата раса, особено в северните страни, където достига до 2% от населението. За България се смята, че е засегнато около 0,25% от населението. Интересно е, че ескимоси и  индианци не боледуват. Въпреки многобройните научни изследвания, причината за развитие на псориазис не е изяснена. Съществуват различни теории, от които най-убедителна е генетичната, според която съществува наследствено предразположение за развитие на  Псориазис. Тази теория се подкрепя от установената фамилност на заболяването, както и едновременното боледуване от близнаци. Когато наследствеността е от родители към деца, по-често е по бащина линия. Възможно е предаване и от по-далечни роднини. В тази теория е много важен фактът, че генетично се възприема не болестта, а предразположението към нея. Това практически означава, че един семейно обременен индивид през целия живот може да не се разболее. За конкретна поява на псориазис са необходими т.нар.провокиращи фактори. Те могат да са от външната среда, напр. травми, изгаряния, операции, инфекции, някои медикаменти. Знае се, че тетрациклиновите антибиотици предизвикват псориазис или утежняват вече проявен. Така действат и някои сърдечни лекарства, наречени бета-блокери ( Атенолол, Пропранолол и др.),  съдържащите литиеви соли препарати ( някои  антидепресанти) или други, като напр. АСЕ-инхибитори. Обсъжда се влиянието и на много други лекарства върху заболяването. Затова хора, които страдат от псориазис, следва да се съобразяват с вида на медикаментите, които приемат, и да се консултират с дерматолог.  Много фактори от страна на самия организъм също играят рискова роля, напр. Хормонални въздействия: пубертет, бременност, раждане; Общото състояние на имунната система; Прекомерна употреба на алкохол; Други интоксикации; Стрес – до 30% от заболяванията от псориазис се свързват с психотравми. Понякога самият обрив се отразява на психиката на болните.  Най-общо казано  отключващ фактор за  поява на псориазис може да бъде всичко, което влияе отрицателно на имунитета на човека.

При псориазис се променя физиологията на кожата. Ускорено е производството на кожните клетки, те не достигат своята зрялост и се стига до тяхното свръхнатрупване по повърхността на кожата в характерните   кожни обриви, наречени псориатични плаки. Цветът им е розов при новите обриви и червеносив при старите. Върху тях кожата е груба и уплътнена, а повърхността им е покрита със сухи сребристобели люспи. Формата на плаките е различна-точковидна, кръгла, линеарна, фигурирана, различна е и големината им. Рядко е обхваната цялата кожа. Обривите се разполагат симетрично по тялото, като най-често се засягат лакти, колене, кръст, седалище, окосмената част на главата, ушните миди. По-рядко се засягат длани, стъпала, генитална област. Има  случаи, когато  са обхванати само гънките. В редки случаи обривът се придружава от сърбеж.

При псориазис могат да бъдат засегнати и ноктите. Случва се  да са първият или единствен засегнат орган, както и да се увредят в хода на болестта. При около 30% от болните се развива т.нар. псориатичен артрит, чиито  най- ранни прояви  са ставни болки, подуване на ставите и скованост на движенията най-вече на китки и ходила. Интересна особеност при болестта е готовността на кожата да реагира с поява на псориатични обриви на местата на увреждане от рани, включително оперативни, след изгаряния, от убождане, ухапване от насекоми и др.

Заболяването е хронично и протича с различно дълги периоди на изостряне и на затихване. Много често при хората с псориазис се наблюдава сезонна зависимост на пристъпите, като обостряния  в по-големия процент от болните се наблюдават  през есенните и зимните месеци на годината, а през летните месеци настъпва подобрение или пълно скриване на обрива. Отчитат се и някои възрастови особености в протичането на псориазиса. При деца болестта се разполага повече в косата и лицето и най-често се провокира от инфекции и особено след ангини. В напредналата възраст се засягат предимно големите гънки на тялото и са налице ставни оплаквания.

Както поставянето на диагнозата, така и лечението на псориазиса се  провежда от специалисти дерматолози. Подходът е различен в зависимост от формата, стадия на болестта, възрастта на болния и общото му състояние, както и от ефекта от предходните лечения.  При леките случаи се прилага локално ( нанесено върху кожата) лечение с омекотяващи мази или мехлеми със салицилова киселина, урея  и катрани. Стероидни средства могат по изключение и за кратко време да се ползват за видими места, като ръце или лице, защото техният ефект е краткотраен. Локално с добър ефект може да се използва и vit. D3, вложен в кремове. При по-разпространените и устойчиви на външни средства случаи се прилагат вътрешно лечение. Най-често се ползват витамини ( А, В12), антиоксиданти, Фолиева киселина. Ставните болки се купират с нестероидни противовъзпалителни таблетки – Индометацин, Диклак и подобни. При много тежки форми се прилагат под строг лекарски контрол цитостатици  или ретиноиди. Един от най-разпространените и успешни методи на лечение  е т.нар. фототерапия, при която се използват ултравиолетови лъчи от естествен ( Слънцето) или изкуствен източник. Български патент е морелечението, където се комбинира действието на слънчевите лъчи и излющващото действие на солената морска вода. Някои минерални води – серни, сероводородни ( Кюстендил, Сапарева баня) също дават известни резултати. Често описаните методи се комбинират помежду си с цел постигане на оптимален ефект. Колкото до диетата, то основно се следи да е с по-ниска енергийност, с ограничаване на животинските мазнини ( тлъсти меса), по- малко въглехидрати и повече млечни продукти, плодове и зеленчуци.

През пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни псо­ри­а­зи­сът ся­каш ево­лю­и­ра, като трудно се под­да­ва на ле­че­ние, затова уче­ни­те  не прес­та­ват да тър­сят но­ви ле­кар­с­т­ве­ни ме­то­ди и сред­с­т­ва, включително антибиотици и биологични средства.

И ле­ка­ри­те, и пациентите зна­ят, че   псориазисът е хронично повтарящо заболяване с непредсказуемо протичане   и   в мно­го слу­чаи  об­ри­вите из­чез­ват, и то за дълго. При голяма част бол­ни по­ло­жи­тел­ни­ят ре­зул­тат се за­паз­ва. При дру­ги оба­че бо­лест­та се връ­ща и това чес­то е  поради неп­ра­вил­но ле­че­ние или самолечение.

Какви са съветите за профилактика на псориазис? Най-напред старателно и комплексно лечение, съобразено с об­що­то със­то­я­ние на от­дел­ния бо­лен и със съ­път­с­т­ва­щи­те го  за­бо­ля­ва­ния. Болните да избягват травми от всякакъв вид заради готовността на кожата да реагира патологично. Внимателно да се приемат медикаменти по какъвто и да е повод. Добре е болните да се консултират за тях с дерматолог, който най-добре знае кои лекарства могат да са рискови за псориазис. Да не се допуска негативните стресови моменти от  живота  да водят до депресия. Да се поддържа оптимално телесно тегло, да се избягват интоксикации с алкохол или други токсини. Отчитайки риска от наследственост, не се препоръчват бракове между псориатици. Максимално да се ползва благотворното влияние на слънчевите лъчи, кожата да се поддържа редовно хидратирана. Не е нужно болните да се примиряват с болестта, а да поддържат кожата си в оптимален вид чрез програма  на лечение  под насоките и наблюдението на дерматолог.

Д-р Диана Дянкова, дерматолог

Русе, Мостова 18; 0888 33 22 93

www.proderma-bg.com